Без многоточие
посветено
Приятел си.
Но търсиш моите зеници.
Дихание докосва
бялата ми длан.
Желания безумни
в лунна огърлица
нанизват мислите.
Целувката е блян...
Кога ли те проклех
с любов неосъзната?
Безсрамно погледът
ме разсъблича.
Защо не премълча!
Боли от истини душата,
а всъщност
винаги си ме обичал.
Приятел си.
Но как
да продължим?
Не ме губи
със мислите порочни.
Изтрих надеждите.
Прости.
В приятелството
няма многоточие.
30.03.2008 г.
© Гергана Шутева Все права защищены