20 апр. 2008 г., 11:15

Без многоточие

2.8K 0 43

        

 Без многоточие                              

                              

                                 посветено

 

 

Приятел си.

Но търсиш моите зеници.

Дихание докосва

бялата ми длан.

Желания безумни 

в лунна огърлица

нанизват мислите.

Целувката е блян...

Кога ли те проклех

с любов неосъзната?

Безсрамно погледът

ме разсъблича.

Защо не премълча!

Боли от истини душата,

а всъщност

винаги си ме обичал.

Приятел си.

Но как

да продължим?

Не ме губи

със мислите порочни.

Изтрих надеждите.

Прости.

 

В приятелството

няма многоточие.

 

 

 

30.03.2008 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Макар, че си премерено стеснителна, ти си същевременно и върховно чувствена!!! Поздравления!
  • Мъдра, талантлива, етична, красива...браво, Гери!!! Може би всеки е изпадал в подобна ситуация, затова докосваш (тъй ласкаво!) толкова душИ.
    С обич!!!
  • Страхотен стих и трудна ситуация, границата между приятелството и любовта е много тънка и крехка и с нея трябва много много да се внимава! Поздравявам те за поредното ти неповторимо стихотворение, дерзай и не спирай да твориш!
  • Много е истинско. Браво.
  • Ееееееее, все не мога да те хвана навреме !
    Страхотно е! Искам да ти кажа да не съжаляваш, че си пропуснала последната ни среща, защото явно мислено си била с нас , коментирахме точно тази тема - приятелство между мъж и жена, и ние стигнахме до този извод, но ти си го направила много по-красиво !!!
    Поздравявам те и те прегръщам силно !!!!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...