13 mar 2007, 15:34

Без окови!

  Poesía
1.1K 0 20

Не ми поставяй граници, окови.

Не ме мъчи със тежки правила.

Ти дай ми всичките простори,

които има майката Земя.

 

Недей се притеснява, че ще бягам.

Аз правя го дори и в клетка.

Зверчето вътре в мене укротявам,

единствено без никакви решетки.

 

Заключиш ли ти птичка хвърковата,

тя тихо почва да линее.

Не й са сладки хлябът и водата,

свободна само иска да живее.

 

Опитай се да хванеш с шепи

от нощното небе звездите.

Те бягат, а и са далече,

но всяка вечер греят горе тихо.

 

Не стискай ти сърцето ми в ръка,

а дай му въздух, шир, простор!

И вярвай ми, ще спре да бяга

и ще те чака в твоя коридор.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...