Не ми поставяй граници, окови.
Не ме мъчи със тежки правила.
Ти дай ми всичките простори,
които има майката Земя.
Недей се притеснява, че ще бягам.
Аз правя го дори и в клетка.
Зверчето вътре в мене укротявам,
единствено без никакви решетки.
Заключиш ли ти птичка хвърковата,
тя тихо почва да линее.
Не й са сладки хлябът и водата,
свободна само иска да живее.
Опитай се да хванеш с шепи
от нощното небе звездите.
Те бягат, а и са далече,
но всяка вечер греят горе тихо.
Не стискай ти сърцето ми в ръка,
а дай му въздух, шир, простор!
И вярвай ми, ще спре да бяга
и ще те чака в твоя коридор.© Крис Todos los derechos reservados