KARIS (Крис )
34 130
Mar 13, 2007, 3:34 PM

Без окови!  

  Poetry
877 0 20

Не ми поставяй граници, окови.

Не ме мъчи със тежки правила.

Ти дай ми всичките простори,

които има майката Земя.

 

Недей се притеснява, че ще бягам.

Аз правя го дори и в клетка.

Зверчето вътре в мене укротявам,

единствено без никакви решетки.

 

Заключиш ли ти птичка хвърковата,

тя тихо почва да линее.

Не й са сладки хлябът и водата,

свободна само иска да живее.

 

Опитай се да хванеш с шепи

от нощното небе звездите.

Те бягат, а и са далече,

но всяка вечер греят горе тихо.

 

Не стискай ти сърцето ми в ръка,

а дай му въздух, шир, простор!

И вярвай ми, ще спре да бяга

и ще те чака в твоя коридор.

© Крис All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??