Без окови!
Не ми поставяй граници, окови.
Не ме мъчи със тежки правила.
Ти дай ми всичките простори,
които има майката Земя.
Недей се притеснява, че ще бягам.
Аз правя го дори и в клетка.
Зверчето вътре в мене укротявам,
единствено без никакви решетки.
Заключиш ли ти птичка хвърковата,
тя тихо почва да линее.
Не й са сладки хлябът и водата,
свободна само иска да живее.
Опитай се да хванеш с шепи
от нощното небе звездите.
Те бягат, а и са далече,
но всяка вечер греят горе тихо.
Не стискай ти сърцето ми в ръка,
а дай му въздух, шир, простор!
И вярвай ми, ще спре да бяга
и ще те чака в твоя коридор.© Крис All rights reserved.
