30 sept 2015, 22:25

Без причина 

  Poesía » De amor
865 3 8

Не събуждай корабокрушенеца в мен!

Тъкмо сложих – най-после – юздите

на щастливия вятър…

Мислех…

Мислех със теб да ни отнесе надалеч…

В най-далечните необятни пространства…

 

Необитаеми острови не останаха –

                                    нима не разбра?!

Ако ме прогониш…

Накъде да избягам?...

Едва ли ще оцелея в пустините.

Но дори и на смърт

от жажда по теб да се обрека  -

пак ще благодаря на пространствата…

Че те имах.

 

Повярвай ми! Този вятър е диво-красив.

Разпиля ме…

Сама усещаш нежността на крилата му…

Не казвай нищо! Нищичко… Да помълчим!...

Ако нямам място до теб –

чака ме моята Атакама…

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прочетох с удоволствие ...
  • Изхвърли зад борда и пустинника, и корабокрушенеца, моряче!И щастливи ветрове!
    Аплодисменти за стиха!
  • Така е! Неостанаха необитаеми острови! Много ми хареса!
  • Без причина може да се пише само така, когато вятърът е диво-красив...
    Поздравления за силата на въздействието, което постигаш!
  • Ако няма необитаеми острови, измисли ги! Колко му е! Стих-молба, стих-въпросителна, стих-изповед, красив и интимен! Поздравления, Краси!
  • "Но дори и на смърт
    от жажда по теб да се обрека -
    пак ще благодаря на пространствата…
    Че те имах."

    Великолепно! Поздравления и от мен!
  • Кораб с оголели мачти, носен от капризното течение на съдбата, чийто капитан често се е чувствал изгубен в океан от самота. Тук говори мъж, познал лицето и на крайна самота. Този мъж може да разбере и истински да оцени любовта-платно, довела със себе си и Щастливия вятър. Да, необитаеми острови няма, и все пак...
  • Изразително и вълнуващо стихотворение. С много мъжко звучене!

    Поздравявам те, Краси!
Propuestas
: ??:??