Без причина
Не събуждай корабокрушенеца в мен!
Тъкмо сложих – най-после – юздите
на щастливия вятър…
Мислех…
Мислех със теб да ни отнесе надалеч…
В най-далечните необятни пространства…
Необитаеми острови не останаха –
нима не разбра?!
Ако ме прогониш…
Накъде да избягам?...
Едва ли ще оцелея в пустините.
Но дори и на смърт
от жажда по теб да се обрека -
пак ще благодаря на пространствата…
Че те имах.
Повярвай ми! Този вятър е диво-красив.
Разпиля ме…
Сама усещаш нежността на крилата му…
Не казвай нищо! Нищичко… Да помълчим!...
Ако нямам място до теб –
чака ме моята Атакама…
© Красимир Чернев All rights reserved.
