25 ene 2006, 20:54

Без път  

  Poesía
763 0 7
Върви ... Но зная , че не виждаш пътя...
И луташ се страхливо и безспир. 
А някъде далеч ,блуждаещо умът ти 
се мъчи да открие ориентир.
 
За грешниците няма ясна диря  ...
Така се лутат като теб в тъмнина.
Ръцете си в стени и шипове одират
дори не знаят и къде да спрат.

А щом се умориш и паднеш в разруха,
и съжалиш за целия живот потънал в прах и сласт.
И драскаш в отчаяние земята суха
ще те намеря аз...

© Елена Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичко, което твориш, е невероятно!!!
  • И това е добро! Браво! май ставам фенка
  • Харесва ми !
  • Хубаво е стихотворението, но наистина трябва да се пипне на някои места, за да се оправи ритъма.
  • Много хубаво стихотворение Само във втория куплет ще си позволя да ти направя едно малко предложение, вместо "теб" да е "тебе", може и да не сам права де ама по добре ми звучи иначе и със и без "е"-то на края стихотворението си е хубаво
  • добре дошла! обещаващо присъствие
  • Браво!Хареса ми!
Propuestas
: ??:??