Да не ретушираме духа си.
Белезите са сила,
бръчките - съвършенство.
Безброй са слънчевите дни
и звездните нощи.
Но помним слънчевите затъмнения
и полярните сияния.
Спящият океан е скучен.
Възхитени сме от цунами и от тайфуни.
Изпепеляващи лета
и смъртоносни виелици
крият в себе си необикновеност,
тайнственост и величие.
Да не ретушираме духа си.
Нека остане истински.
Вълнуващо е, когато лъвът
разкъсва жертвата си
и белоглавият орел
издъхва във висините.
Всяка смърт заради идея
е безумна, но велика.
Войната е ритник
по задника на битието
и го тласка напред.
Вулканите и земетръсите
са гневът на Земята,
напомнящ ни за нашия гняв.
За съвършенството
на духовните вулкани и тресения.
Да не ретушираме духа си,
защото е издевателство.
Защото е отхвърляне на истината.
Нека не го канонизираме за светец.
Светците са човешка илюзия.
В живота всичко е свято.
© Диана Кънева Todos los derechos reservados