3 dic 2006, 8:46

Без следа

  Poesía
1K 0 2

Във скръб обви ми се сърцето,
потъвам в мрака без надежда!
За миг изчезна ми от взора
и нямам вече аз опора!

Да те обичам исках само,
да бъда аз до твойто рамо...
Защо изчезна без следа?
Защо удави любовта?

Да дишам даже аз се мъча,
да, трудно ми е да обичам...
Не мога да живея повече така...
А страх изпитвам от смъртта...

Дано се върнеш утре пак
и още да ме има на земята...
Дано обичаш ме... и пак
да бъде радостна душата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...