Във скръб обви ми се сърцето,
потъвам в мрака без надежда!
За миг изчезна ми от взора
и нямам вече аз опора!
Да те обичам исках само,
да бъда аз до твойто рамо...
Защо изчезна без следа?
Защо удави любовта?
Да дишам даже аз се мъча,
да, трудно ми е да обичам...
Не мога да живея повече така...
А страх изпитвам от смъртта...
Дано се върнеш утре пак
и още да ме има на земята...
Дано обичаш ме... и пак
да бъде радостна душата!
© Катя Вълчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
