24 sept 2009, 16:13

Без смисъл

  Poesía » Otra
948 0 1

Не искам да бягам,

но не мога да остана...

Чувствата си залагам

и пак съм изиграна.

 

В очите не останаха сълзи,

сега текат във вените.

Безкрайни ли са тези дни?

Не изчезват ли проблемите?

 

Не ме направи по-силна

това, което не ме уби...

Сега съм безсмъртна,

а болката не спи!

 

Нека е нощ, когато съм сама!

Нека е мрак и да не виждам

стоящата до мене празнота,

която ненавиждам!

 

Има ли значение

дали е нощ, дали е ден?

Има ли лечение,

щом тя е част от мен?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветина Ненчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В очите не останаха сълзи,
    сега текат във вените. " много добре казано а стихчето-олицетворение на мен сега,какво да кажа. Браво !!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...