24 сент. 2009 г., 16:13

Без смисъл

954 0 1

Не искам да бягам,

но не мога да остана...

Чувствата си залагам

и пак съм изиграна.

 

В очите не останаха сълзи,

сега текат във вените.

Безкрайни ли са тези дни?

Не изчезват ли проблемите?

 

Не ме направи по-силна

това, което не ме уби...

Сега съм безсмъртна,

а болката не спи!

 

Нека е нощ, когато съм сама!

Нека е мрак и да не виждам

стоящата до мене празнота,

която ненавиждам!

 

Има ли значение

дали е нощ, дали е ден?

Има ли лечение,

щом тя е част от мен?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветина Ненчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "В очите не останаха сълзи,
    сега текат във вените. " много добре казано а стихчето-олицетворение на мен сега,какво да кажа. Браво !!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...