24 сент. 2009 г., 16:13

Без смисъл

957 0 1

Не искам да бягам,

но не мога да остана...

Чувствата си залагам

и пак съм изиграна.

 

В очите не останаха сълзи,

сега текат във вените.

Безкрайни ли са тези дни?

Не изчезват ли проблемите?

 

Не ме направи по-силна

това, което не ме уби...

Сега съм безсмъртна,

а болката не спи!

 

Нека е нощ, когато съм сама!

Нека е мрак и да не виждам

стоящата до мене празнота,

която ненавиждам!

 

Има ли значение

дали е нощ, дали е ден?

Има ли лечение,

щом тя е част от мен?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветина Ненчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "В очите не останаха сълзи,
    сега текат във вените. " много добре казано а стихчето-олицетворение на мен сега,какво да кажа. Браво !!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...