5 sept 2007, 9:40

Без сърце

  Poesía
699 0 3
 

Ти чуй, сърцето ми за тебе плаче...

Когато си далече, то кърви..

Във хладна нощ те чака, както сираче

чака своите несбъднати мечти...


Ти чуй как душата ми за теб ридае,

когато те няма, как боли...

Все тебе чака тя, ала не знае,

че няма да се върнеш скоро ти...


Ти виж  устните ми как жадуват

с твоите да се слеят в едно...

Всяка нощ за теб бленуват,

ала ти не идваш... но защо?


Ти виж, очите ми от болка посивяха

да плачат те и нощ, и ден...

Надеждите ми с изгрева умряха,

щом залеза не сподели  със  мен...


Ти виж, ръцете ми се вледениха

да чакат тебе в студа...

И дните без тебе се редиха...

и аз бях винаги сама...


Дойде си ти след толкова време,

погледна ме с черните очи,

приближи се бавно до мене

и ми наговори куп лъжи...


Обичам те, но си отивам,

без тебе ще живея по-добре,

сърцето си със мен не взимам,

напред ще продължавам без сърце!


При тебе е решило да остане,

след като си го наранявал дори...

В него още пари горчивата рана,

но то вече е твое и в теб ще боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и прегръдка!
  • Благодаря за съвета
  • Много хубав стих, Вили!!! Въпреки тъгата в него.
    Поздравявам те!!!

    п.с. Имам едно предложение. Само мое виждане.

    "Обичам те, но си отивам,
    без тебе ще живея по-добре,
    сърцето си със мен не взимам,
    ще продължа напреде без сърце!"

    Последния ред да е: - "напред ще продължавам без сърце!"

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...