Без сърце

viliana_popova (something else)
145 1018

5 сент. 2007 г., 09:40

Поэзия

552 0 3

Ти чуй, сърцето ми за тебе плаче...

Когато си далече, то кърви..

Във хладна нощ те чака, както сираче

чака своите несбъднати мечти...

Ти чуй как душата ми за теб ридае,

когато те няма, как боли...

Все тебе чака тя, ала не знае,

че няма да се върнеш скоро ти...

Ти виж устните ми как жадуват

с твоите да се слеят в едно...

Всяка нощ за теб бленуват,

ала ти не идваш... но защо?

Ти виж, очите ми от болка посивяха

да плачат те и нощ, и ден...

Надеждите ми с изгрева умряха,

щом залеза не сподели със мен...

Ти виж, ръцете ми се вледениха

да чакат тебе в студа...

И дните без тебе се редиха...

и аз бях винаги сама...

Дойде си ти след толкова време,

погледна ме с черните очи,

приближи се бавно до мене

и ми наговори куп лъжи...

Обичам те, но си отивам,

без тебе ще живея по-добре,

сърцето си със мен не взимам,

напред ще продължавам без сърце!

При тебе е решило да остане,

след като си го наранявал дори...

В него още пари горчивата рана,

но то вече е твое и в теб ще боли!