Аз вече не живея, не твоя!
Аз вече не обичам, не тъжа!
В мене няма капка радост!
В мене няма даже младост!
Мъка тегли ми душата,
болка гори в мен самата.
Погледнете хора, погледнете…
влезте в моето сърце,
но дано да го откриете горкото…
Да… в мене не живее вече туй сърце.
Там има дупка голяма…
То беше мъничко безгрижно сърчице,
радващо се на своето детство.
Но в ден… проклинам този ден,
се случи нещо странно с мен.
Някой влезе в моето сърце
и взе да дълбае,
и взе да копае,
и с мене шега да си прави.
Много време мина оттогава
аз вече го не помня колко…
Но днес… днес бе фаталното за него...
за моето сърце…
Не мога да допиша...
Човекът не живее без сърце…
Не чувства,не обича,
не мрази, не лази…
Аз вече нищо не чувствам
…аз вече просто… не живея…
Сбогом на мен и моето сърце!
Надя 06.06.2004г.
© Надежда Петкова Todos los derechos reservados