17 nov 2005, 12:17

Без теб

  Poesía
1.1K 0 2

Без теб не ме огрява слънцето
и вятър не гали косите ми
усмивка не озарява лицето
без теб за какво са ми дните ми.

Без теб не живее душата
във приказно царство красиво
не чувам мелодия истинска
не се смея щастливо.

Без теб не искам да виждам
безкрайния бяг на морето
по плажа пуст боса да тичам
без теб не пулсира сърцето.

Без теб ,какво ли ще правя
в безличните нощи студени.
Теб ,как теб ще забравя
един за друг с теб сме родени.






¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...