Djein_Ear
1.624 el resultado
Изгубени
Опустяха онези земи
по които пристъпяхме с обич.
Ненапити са всички води
от росата накапали в здрачност. ...
  283 
Не съм за тук
Прогнила е земята от лъжи и жлъч.
И небесата се раздират, не издържат.
Как бедни страдат, а пълнят джоб
лъжливите, които до коляно се продават. ...
  273 
Аз съм дългата нощ
под клепачи на чакащ,
и най - късият ден
на влюбен в море и във пясък.
Аз съм пролетен дъжд. ...
  398 
Да се усмихнеш на цъфнало кокиче сред снега,
и в белотата да съзреш сиянието на лъчите
на слънцето, на живота, на късче топлина,
която ти изпраща любовта преминала вселените.
Да се събудиш в късна, тъмна доба, ...
  695 
Застла ми градината пак ноември
със златистите свои листа.
Хризантемите в апогей разтанцували
и цъфтеж, и ухание със есента.
Оголяха ми розите.Скриха цвета си. ...
  753 
Листи се пилеят, като звън
на кристали вдигнали наздравици.
Хризантемите разцъфнали навън
ми напомнят за какви ли не небивалици...
Че съм аз принцесата в ноща ...
  600 
Точно тази нощ...
нищо няма да ти кажа.
Скриха се звездите в кош.
Иде есен... май, ще се разплача...
Търся я луната на балкона. ...
  695 
Събуждане
Умората по клепки още лепне.
Зората каца по ресниците,
изтрива сънища, и нищичко не помни.
Нахлува ден, и някак светлината ...
  683 
Изписани стихове за любов,
като пропуснати гари от безпътие...
Може би просто апостроф.
Изпусната буква, или прекъсване.
Може би само така съм живяла ...
  589 
Присядал ли си на трапезата на вятъра,
да те гощава с волните си ястията?
Да ти долива до насита от отварата
от трепетите на безпосочията.
Докосвал ли си сянката безплътна ...
  607 
Тази нощ ще се напия
Тази нощ ще се напия.
Някак просто, ей така
идва ми да се налея,
а отдавна не съм правила така. ...
  659 
Недей, да гониш вятъра.
Той волен е, и шета гдето ще.
Ала понякога променя кадъра,
на тишината с копитата на дивите коне.
Тогава се превръща във фурия. ...
  601 
Къде се дянаха крилата ти, любов?
В бездънното залутано мълчние
не никне полет, нито пролет, ни живот...
а аз поисках само мъничко обичане.
Във бездната от разстояния ...
  652 
И пак е пролет... цъфнаха кокичета,
небето заблестя в лазурния си цвят.
Тревичката подаде си главичката,
да оповести, че пролет иде пак.
По мартенски възкръснала надеждата ...
  997 
Сънувах те, и те създадох
със всеки атом в мен.
Любов такава, дето няма
ни в нощи, нито в ден.
Такава дето е от сънища. ...
  617 
От болката в душата ражда се живот.
От черното крила на птица бяла.
Попитайте ме, как се минава през любов,
която в тръните от мъката бе нацъфтяла.
За болката си зная аз сама... ...
  1032 
Бе само миг преди, да се прекършиха
крилата ми в живота стръмен.
Очите ми блещукаха, и си говореха
със звездните сияния в цвят изумруден.
Бе миг преди да се разцъфна в цвят. ...
  741 
Аз можех все така...и до безкрай,
да я рисувам със надеждите зората.
Но в мене се прекърши онзи замен Рай
във който обичта развяваше си знамената.
А щом я няма пръснах на парчета ...
  671 
Дотолкова ми е, като живот без пазва
за счупените ми настройки и сетива,
ако сега в една прелюдия не влезна.
Оставам си бездомна за света...
Измислени ще си останат пътища ...
  650 
https://www.youtube.com/watch?v=j3MUrBgqEkc
Не, че искам, да си припомням.
Не, че нещо... но просто пак слушам
тангото на Армик, и си спомних
как танцувах, колко много обичах... ...
  637 
Когато до нозете беше ми водата,
о, Боже, как летях в гърди с любов.
Когато стигна коленете вдигнах я главата,
и крачех с жаждата си за живот...
Когато стигна шията мътилката ...
  616 
Обичане.
Жадуване
и свобода.
Ръце протегнати към мен.
Сърце пулсиращо ...
  665 
Скрежат стъклата. Вече зима е.
Бял пухкав сняг ще завали.
Светът върти се, а безпосочно е
навътре в мен, ала не ме боли.
Забравих накъде бях тръгнала, ...
  632 
Разказват, че по Коледа се случват чудеса.
Навярно случват се на някого и някъде.
В камината я изгорих аз моята елха,
преди години поела път за никъде.
Как капеха горчивите до кръв сълзи. ...
  721 
https://www.youtube.com/watch?v=Za3u6gJGnmw
Затвори дверите си есента
и вън закрачи вече зима.
И само сън са жарките лета,
огласяни със птича песен най-красива. ...
  665 
Същата съм. Луда-полудяла.
Годините са само някакъв си сън.
И никак даже аз не съм узряла,
щом още си говоря със луната вън.
И щом и непокорен вятъра го яхвам, ...
  720 
Дали защото късна есен е
и на ноември нощите са дълги.
По устните се давят пак мълчания,
примесени със нотки вледенени.
Или защото всъщност през ноември ...
  717 
Пак стълбите на времето катеря
със люшнати от обич две криле.
И зная, че ще се намеря
в обятие на любещо сърце.
Сълза, ще се катурне по лицето ...
  681 
Tози свят ми е чужд и съвсем не е мой...
че очите затварям и виждам
как стрелките на времето правят завой,
и ме водят в друг, който обичам.
Този свят ми е чужд – на човешката хитрост – ...
  685 
Стъпваме тука на своя земя
и дори да е трудно се справяме.
При нашите близки е чужда твърдта...
и на чужди езици говори се.
Тук се говори на Българска реч ...
  1268 
Все още те обичам, И не го отричам.
Раздялата не е сбогуване, Не е...
Но вече в тази обич не се вричам,
че тя река е, и изтекла, и изплакана е...
Остана и коритото блестящо ...
  877 
https://www.youtube.com/watch?v=CQ_Uxxogv-I&list=PLtrKF_BjiPs75XpqQzSGR58sqo3--D7GH&index=1
Защото си въздишката трептяща в тишина,
и струната ридаеща в самотната душа.
Заесенена песен в диплите на вятъра
от звънките съзвучия на любовта. ...
  656 
Всичко вилнеещо в жарката гръд,
като птица към топлото литна,
Все така сезоните се менят,
и отново пак есен пристигна.
И видях по дланите на дете, ...
  720 
Не поглеждам назад...там е тъмният Ад,
а пред мен ешафодът с неизвестното име.
Как да свърна встрани, като бляскав приклад
е насочен в челото със моето име.
Не поглежда встрани, а напред все върви ...
  689 
Моят Август със разгърдена риза
е вълната, а аз съм му бряг.
Пак към мен устремен се разлива
над морето развял пенест флаг.
Моят Август на сън все прилича. ...
  628 
Луната тази нощ лицето си прикри
зад сиви облаци, мъгли...
и тих дъждец сега си ромоли,
и трий на лятото най - жежките следи.
И лятото, ще си отиде като сън ...
  681 
Цялата изпълни се луната,
като глобус в кадифеното небе блести.
Тази нощ магийна е на лятото.
Сбъдват се копнежи и мечти.
Тичинкови песни пеят с вятъра ...
  671 
Уморена съм, Боже... О, така уморена,
и отдавна гнездо не плета.
Имам птичка, и е много красива,
ала вече тя самата краси си дома.
Свих от светската глъч надалече. ...
  717 
Спускат годините тежки завеси,
но светлината е в мен, и струи...
още ги мога онези летежи,
с които достигам бряг от лъчи.
Изгреви палят душата с познание, ...
  1031 
На тебе завещавам всички радости,
да ги плениш с ръцете и очите си!
Да имаш всичката любов в сърцето си!
В душата си пък всички волности!
На тебе, все на теб ти завещавам всичко, ...
  1031 
Propuestas
: ??:??