13 may 2008, 13:40

Без теб... 

  Poesía » De amor
5.0 / 20
1792 1 30
Заплаках скришно - знам, че си замина,
обичах те! Но никога на глас
(когато лятото отново ме подмина,
разбрах, че смисълът на зимата съм аз)
И няма залези - покоят е трагичен,
ветровете се докосват в самота.
Дори мотивът за случайност е логичен
(след теб е пълно - с двойна празнота...)
А ти се смееше на моята условност,
на устните, с които ме отричаш.
Погледна леко - с много безтегловност
намрази ме - защото ме обичаш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Янев Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »