13 may 2008, 13:40

Без теб... 

  Poesía » De amor
1687 1 30
 

Заплаках скришно - знам, че си замина,

обичах те! Но никога на глас

(когато лятото отново ме подмина,

разбрах, че смисълът на зимата съм аз)

 

И няма залези - покоят е трагичен,

ветровете се докосват в самота.

Дори мотивът за случайност е логичен

(след теб е пълно - с двойна празнота...)

 

А ти се смееше на моята условност,

на устните, с които ме отричаш.

Погледна леко - с много безтегловност

намрази ме - защото ме обичаш.

 

Без теб съм никой - някакъв си жалък

(безвкусно разпилян - като обида).

За лошите неща - светът е малък

и достатъчно голям - да се разминем...

© Валери Янев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??