Без теб...

Poetry » Love

2K 1 30

Заплаках скришно - знам, че си замина,

обичах те! Но никога на глас

(когато лятото отново ме подмина,

разбрах, че смисълът на зимата съм аз)

И няма залези - покоят е трагичен,

ветровете се докосват в самота.

Дори мотивът за случайност е логичен

(след теб е пълно - с двойна празнота...)

А ти се смееше на моята условност,

на устните, с които ме отричаш.

Погледна леко - с много безтегловност

намрази ме - защото ме обичаш.

Без теб съм никой - някакъв си жалък

(безвкусно разпилян - като обида).

За лошите неща - светът е малък

и достатъчно голям - да се разминем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

_hakerkata_ (Тедитууу)

Валери,чудесна работа,мн сила и точна..като винаги впрочем..

2008-06-14T22:12:10+03:00
merigold (Мери)

Много хубаво пишеш - леко, изразно и точно!Стихът ти е трогателен и тъжен.

2008-05-24T19:14:55+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

За лошите неща - светът е малък
и достатъчно голям - да се разминем...
* * *
Браво!
Много, много ми хареса!

2008-05-19T18:47:32+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

И на мен ми е трудно да коментирам този стих(ще кажеш все едно,че някога съм го коментирала):P

2008-05-19T18:42:41+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Колко е хубаво!
Искрени, много искрени поздравления за този изпълнен и запълнен с рими стих!!!

2008-05-18T23:14:59+03:00