Във този тъжен свят на вещи и пари
сама, по душа съм те избрала.
Не ме е грижа на палатка ли ще спим,
щом над нас луна ще е изгряла.
Във този грозен свят на алчност, суета,
все по-нежно тебе аз целувам.
От длани нямам нужда, пълни със злата,
щом две миди имам, тържествувам.
Във този труден свят ми трябваш само ти -
душа на душата се дарява.
В прегръдка като мида нощем спим,
а над нас луната пак изгрява.