Във този тъжен свят на вещи и пари
сама, по душа съм те избрала.
Не ме е грижа на палатка ли ще спим,
щом над нас луна ще е изгряла.
Във този грозен свят на алчност, суета,
все по-нежно тебе аз целувам.
От длани нямам нужда, пълни със злата,
щом две миди имам, тържествувам.
Във този труден свят ми трябваш само ти -
душа на душата се дарява.
В прегръдка като мида нощем спим,
а над нас луната пак изгрява.
© Камелия Виденова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
