Във този тъжен свят на вещи и пари
сама, по душа съм те избрала.
Не ме е грижа на палатка ли ще спим,
щом над нас луна ще е изгряла.
Във този грозен свят на алчност, суета,
все по-нежно тебе аз целувам.
От длани нямам нужда, пълни със злата,
щом две миди имам, тържествувам.
Във този труден свят ми трябваш само ти -
душа на душата се дарява.
В прегръдка като мида нощем спим,
а над нас луната пак изгрява.
© Камелия Виденова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
