Без тебе съм… И ми е тежко…
Как искам пак да си до мен.
Съдбата пак направи грешка.
От Самота съм уморен.
Без тебе съм сега… И страдам!
Очаквам те. Ела при мен.
Нещастна е душата млада.
И от това съм наранен.
Обичам те… Без тебе страдам.
Раздялата ни ме боли.
Сега те няма безпощадно
и сняг в душата ми вали!
О, колко дълго все те няма!
И твойта Празнота е в мен.
Тежи ми любовта голяма,
когато ти не си до мен!
© Христо Славов Todos los derechos reservados