Всеки ден живея с мисълта,
че утре ще падна...
Искаш да събирам сърцето ти,
но моето се разпадна...
Всеки ден се боря с мисълта,
че утре ще е краят.
Не слушай какво за нас говорят,
защото те не знаят...
Кажи ми, знаят ли за болките,
за нощите и дните,
за обичта ни скрита
и за мъката в сълзите?!
Не знаят и не могат
те да ни осъдят,
дори да се опитат, не ще успеят,
сърцата ни да пропъдят!
Всеки ден надявам се,
че за нас ще се съмне
и ще сме щастливи,
но надеждите угаснаха - за нас няма утре...
Само усмивки фалшиви
и угаснали пламъци
сиви...
© Васи Куин Todos los derechos reservados