21 feb 2009, 9:08

Без вик

  Poesía
931 0 3
Без вик

Днес приключих една битка
със сълзи на очи.
И спечелих... Почти.

Днес видях любовта.
Тя бе в сълзи обляна
и от мен окована.

Днес бях горд и спечелих
щастието за миг
и спокоен издъхнах... без вик...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тома, това не е гордост,или поне не влагам това... Ако пуснеш птичето на свобода, дали то ще върне при теб... Трудно е да повярваш в свободата, когато обичаш силно, да подариш на този отсреща само обичта си без да очакваш нищо. А ако този отсреща е птиче, то той може да отлети. Както често се случва. Щастие би трябвало да е дадеш свобода. Да освободиш някои от своята тежест. Понякога хората обсебват. Без да искат. После идва болката. Но така е. Това е...
  • Голяма гордост и щастие ще да е с любовта "в сълзи обляна и от мен окована."
  • Хубаво е!Поздравления

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...