21 февр. 2009 г., 09:08

Без вик

Поэзия

932 0 3

Без вик

Днес приключих една битка
със сълзи на очи.
И спечелих... Почти.

Днес видях любовта.
Тя бе в сълзи обляна
и от мен окована.

Днес бях горд и спечелих
щастието за миг
и спокоен издъхнах... без вик...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

auraaz (Милен Кръстев)

Тома, това не е гордост,или поне не влагам това... Ако пуснеш птичето на свобода, дали то ще върне при теб... Трудно е да повярваш в свободата, когато обичаш силно, да подариш на този отсреща само обичта си без да очакваш нищо. А ако този отсреща е птиче, то той може да отлети. Както често се случва. Щастие би трябвало да е дадеш свобода. Да освободиш някои от своята тежест. Понякога хората обсебват. Без да искат. После идва болката. Но така е. Това е...

2009-02-22T01:04:53+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Голяма гордост и щастие ще да е с любовта "в сълзи обляна и от мен окована."

2009-02-21T13:32:30+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Хубаво е!Поздравления

2009-02-21T13:21:49+02:00