Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18134
14 dic 2020, 16:24

Без заглавие 

  Poesía » Otra
353 2 7

Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.

 

В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат,
следи от котки по пръстта изгониха съвсем врабците.
По котешки предат и уж очакват топлата ми ласка
и дните сбрали купчинки заблуди – злато за глупците.

 

А аз захлопвам яростно кепенците, в душата. Тъмно.
И по стените приказни картини си изписвам нощем,
защото знам – най- черен мракът е, преди да се разсъмне.
А някъде на дълбоко в мене слънчогледи греят, още...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??