Без заглавие
Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат,
следи от котки по пръстта изгониха съвсем врабците.
По котешки предат и уж очакват топлата ми ласка
и дните сбрали купчинки заблуди – злато за глупците.
А аз захлопвам яростно кепенците, в душата. Тъмно.
И по стените приказни картини си изписвам нощем,
защото знам – най- черен мракът е, преди да се разсъмне.
А някъде на дълбоко в мене слънчогледи греят, още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Благодаря, сенсей!
