Без заглавие

Poesía » Otra

1.2K 0 17

Върбата край канала, стара -

във този алкохолен час

отмери с крачки лоши

и самотата по галоши,

хванала със мене бас -

надроби своята попара

и каза: "Няма вече Дон Кихоти

и „езерни" поети не живеят

в нашия забързан век."

Отвърнах: Вярно, не живеят те, но пеят

песни славни до зори,

а животът бавно си върви.

Словото ми подир тях немее

за несбъднати мечти,

а смъртта отпред се смее...

Това е всичко. Или може би...

Щурецът на прозореца зачука

но аз съм вече глух -

умряха в мене Хамлет, Мечо Пух.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

feia (Вилдан Сефер)

...но се роди Пинда.св.!

2008-03-26T20:29:29+02:00
natalia (Наталия Божилова)

ей много е готин стиха --- много е готин

2008-03-26T20:24:01+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Но остана Дон Кихот

2008-03-26T20:08:38+02:00
fraulia (Васка Мадарова)

Страхотно е!Искрено ме зарадва
Поздравявам те,Дон Кихоте

2008-03-26T17:37:47+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Не, не е вярно...Мечо Пух е жив у теб
...твърде много ми приличаш на него!!!
Мъдро и мило мече...с обич, Стоян.

2008-03-26T15:56:14+02:00