Без заглавие
Върбата край канала, стара -
във този алкохолен час
отмери с крачки лоши
и самотата по галоши,
хванала със мене бас -
надроби своята попара
и каза: "Няма вече Дон Кихоти
и „езерни" поети не живеят
в нашия забързан век."
Отвърнах: Вярно, не живеят те, но пеят
песни славни до зори,
а животът бавно си върви.
Словото ми подир тях немее
за несбъднати мечти,
а смъртта отпред се смее...
Това е всичко. Или може би...
Щурецът на прозореца зачука
но аз съм вече глух -
умряха в мене Хамлет, Мечо Пух.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стоян Владов Todos los derechos reservados
