Без заглавие
Ако ме искаш, моя, ненагледна,
пази ме надълбоко във сърцето,
тъй както някога, когато ме погледна,
не позволявай на причина дребна,
да заглуши прибоя на морето.
Че ний сме с теб с души тъй близки,
намерихме се през гори, полета,
не сме родени да ядем огризки
и да живуркаме сред мисли низки,
а да садим градини със лалета.
И ако някога ти мине тази мисъл,
че трябва да остана надалече,
помни това, че ти си моят смисъл,
за твоята любов съм се орисал,
както дете - за плюшеното мече ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дончо Антонов Todos los derechos reservados
