Ако ме искаш, моя, ненагледна,
пази ме надълбоко във сърцето,
тъй както някога, когато ме погледна,
не позволявай на причина дребна,
да заглуши прибоя на морето.
Че ний сме с теб с души тъй близки,
намерихме се през гори, полета,
не сме родени да ядем огризки
и да живуркаме сред мисли низки,
а да садим градини със лалета.
И ако някога ти мине тази мисъл,
че трябва да остана надалече, ...