18 jun 2007, 17:20

Без заглавие 

  Poesía
559 0 1

на Краси,
за това, което откри на 18.02

Няколко слова, изречени на глас,
любимият в очи ме гледа.
Тогава времето е спряло в този час,
аз обичам тебе.
Това са малки думи
като прашинки от космичен прах.
И само този, който люби,
знае какво стои зад тях.
Дори за миг не се замислям,
това, което чувствам, не мога да опиша,
безброй пари и злато аз не искам,
за мен си като въздух, който дишам.
Не искам и безсмъртие за вечни времена,

нито красота и младост,

а като дивак от древни племена

да изживея тази сладост.

За тебе бих отишъл и накрай света,

душата си на дявола ще дам,

за нищо земно и неземно няма да те заменя,

Господ е свидетел сам.

Това, което имам, ще бъде твое,

на моята любима давам сърцето мое.

© Димитър Въчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??