18 jun 2007, 17:20

Без заглавие

  Poesía
800 0 1

на Краси,
за това, което откри на 18.02

Няколко слова, изречени на глас,
любимият в очи ме гледа.
Тогава времето е спряло в този час,
аз обичам тебе.
Това са малки думи
като прашинки от космичен прах.
И само този, който люби,
знае какво стои зад тях.
Дори за миг не се замислям,
това, което чувствам, не мога да опиша,
безброй пари и злато аз не искам,
за мен си като въздух, който дишам.
Не искам и безсмъртие за вечни времена,

нито красота и младост,

а като дивак от древни племена

да изживея тази сладост.

За тебе бих отишъл и накрай света,

душата си на дявола ще дам,

за нищо земно и неземно няма да те заменя,

Господ е свидетел сам.

Това, което имам, ще бъде твое,

на моята любима давам сърцето мое.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Въчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...