Без заглавие
на Краси,
за това, което откри на 18.02
Няколко слова, изречени на глас,
любимият в очи ме гледа.
Тогава времето е спряло в този час,
аз обичам тебе.
Това са малки думи
като прашинки от космичен прах.
И само този, който люби,
знае какво стои зад тях.
Дори за миг не се замислям,
това, което чувствам, не мога да опиша,
безброй пари и злато аз не искам,
за мен си като въздух, който дишам.
Не искам и безсмъртие за вечни времена,
нито красота и младост,
а като дивак от древни племена
да изживея тази сладост.
За тебе бих отишъл и накрай света,
душата си на дявола ще дам,
за нищо земно и неземно няма да те заменя,
Господ е свидетел сам.
Това, което имам, ще бъде твое,
на моята любима давам сърцето мое.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Въчев Всички права запазени