на Краси,
за това, което откри на 18.02
Няколко слова, изречени на глас,
любимият в очи ме гледа.
Тогава времето е спряло в този час,
аз обичам тебе.
Това са малки думи
като прашинки от космичен прах.
И само този, който люби,
знае какво стои зад тях.
Дори за миг не се замислям,
това, което чувствам, не мога да опиша,
безброй пари и злато аз не искам,
за мен си като въздух, който дишам.
Не искам и безсмъртие за вечни времена,
нито красота и младост,
а като дивак от древни племена
да изживея тази сладост.
За тебе бих отишъл и накрай света,
душата си на дявола ще дам,
за нищо земно и неземно няма да те заменя,
Господ е свидетел сам.
Това, което имам, ще бъде твое,
на моята любима давам сърцето мое.
© Димитър Въчев Всички права запазени