12 abr 2012, 12:27

Без заглавие

  Poesía » Otra
938 0 0
Бих искал някой ден, да замина за Бургас,
и по тъмно да пристигна.
Да тръгна в полунощния час
по плажната алея да събирам мигове!
Ще има смях, китари и жени,
и тъмна бира с морски дарове.
Но ще вървя - самотен и раним,
хвърлил на съдбата своите зарове...

И навярно после на брега
ще полегна в някоя лодка стара.
И ще чакам изгрева с тъга,
разговаряйки с поредната цигара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искрен Димов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...