12.04.2012 г., 12:27

Без заглавие

936 0 0
Бих искал някой ден, да замина за Бургас,
и по тъмно да пристигна.
Да тръгна в полунощния час
по плажната алея да събирам мигове!
Ще има смях, китари и жени,
и тъмна бира с морски дарове.
Но ще вървя - самотен и раним,
хвърлил на съдбата своите зарове...

И навярно после на брега
ще полегна в някоя лодка стара.
И ще чакам изгрева с тъга,
разговаряйки с поредната цигара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искрен Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...