Студът вече стига до парещо,
а ти събличаш и дрехи и надежди
Раменете ми голи, ръцете треперещи,
но ти не усещаш, изглежда.
Очите ти мастилено-мътни,
пълни с мастика, наместо сълзи.
Барут, вместо галещи пръсти-
овъгляваш, разнищваш, но спри!
Не разбра ли, или разбираш неправилно-
разкъсал плячката, захвърлил трофея.
Ти вече не тичаш, а аз съм отдавна избягала-
порутен музей си, аз съм безлюдна алея.