Dannia (Дес)
4 5
29 nov 2015, 23:31

Без значние 

  Poesía » De amor
457 0 4

Студът вече стига до парещо,

а ти събличаш и дрехи и надежди

Раменете ми голи, ръцете треперещи,

но ти не усещаш, изглежда.

 

Очите ти мастилено-мътни,

пълни с мастика, наместо сълзи.

Барут, вместо галещи пръсти-

овъгляваш, разнищваш, но спри!

 

Не разбра ли, или разбираш неправилно-

разкъсал плячката, захвърлил трофея.

Ти вече не тичаш, а аз съм отдавна избягала-

порутен музей си, аз съм безлюдна алея.

© Дес Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми
  • Здравейте! Благодаря Ви за оценките и коментарите! Забелязах, че има коментар относно настроенията на някои от творбите ми- такъв е най-често стилът ми (понякога свързано с преживяна случка, понякога не). В най-скоро време замислям и по-весели нещица!
    Благодаря на всички пак, настройвате ме за още и още писане!
  • Студът вече стига до парещо,
    а ти събличаш и дрехи и надежди
    ...
    разкъсал плячката, захвърлил трофея.

    силно!!!
  • Бях впечатлен от тази образност - "студът, вече стига до парещо....очите ти мастилено-мътни", за което и оценявам подобаващо, поздравления от мен!
Propuestas
: ??:??