Студът вече стига до парещо,
а ти събличаш и дрехи и надежди
Раменете ми голи, ръцете треперещи,
но ти не усещаш, изглежда.
Очите ти мастилено-мътни,
пълни с мастика, наместо сълзи.
Барут, вместо галещи пръсти-
овъгляваш, разнищваш, но спри!
Не разбра ли, или разбираш неправилно-
разкъсал плячката, захвърлил трофея.
Ти вече не тичаш, а аз съм отдавна избягала-
порутен музей си, аз съм безлюдна алея.
© Дес All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
