Dannia (Дес)
4 5
Nov 29, 2015, 11:31 PM

Без значние 

  Poetry » Love
467 0 3

Студът вече стига до парещо,

а ти събличаш и дрехи и надежди

Раменете ми голи, ръцете треперещи,

но ти не усещаш, изглежда.

 

Очите ти мастилено-мътни,

пълни с мастика, наместо сълзи.

Барут, вместо галещи пръсти-

овъгляваш, разнищваш, но спри!

 

Не разбра ли, или разбираш неправилно-

разкъсал плячката, захвърлил трофея.

Ти вече не тичаш, а аз съм отдавна избягала-

порутен музей си, аз съм безлюдна алея.

© Дес All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми
  • Здравейте! Благодаря Ви за оценките и коментарите! Забелязах, че има коментар относно настроенията на някои от творбите ми- такъв е най-често стилът ми (понякога свързано с преживяна случка, понякога не). В най-скоро време замислям и по-весели нещица!
    Благодаря на всички пак, настройвате ме за още и още писане!
  • Студът вече стига до парещо,
    а ти събличаш и дрехи и надежди
    ...
    разкъсал плячката, захвърлил трофея.

    силно!!!
Random works
: ??:??