Безценно

3 may 2009, 20:26

Poesía » De amor

975 1 2

Понякога е нужно само

син къс небе и светлина,

процеждана през тих прозорец

с оранжеви ухания.

Докосване на мъжко рамо

с усещане за топлина

и смях под спуснатите щори

сред розови дихания.

Венец в косите на момиче

и много пухкави мечти.

Куп обещания, дарени

и руменеещи от свян.

От маргарити и лютиче

стъкмено щастие, почти.

Свят съкровен и скъп, безценен,

за теб и мен в едно събран.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.