halfangel
62 el resultado
Какво е днес България?
Разцъфнало кокиче,
Тих пристан и жадуван бряг?
Подслонът под дъжда?
Дали слана попари я? ...
  478 
Не помниш ли, море, преди да се усетя –
на тръгване, какво ти обещах?
Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,
вълните се превръщат в звезден прах?
А времето лети. Пълзят по календара ...
  463 
Изпопада бързо липовият цвят.
Взе го вятърът, жадуващ за промяна
и настъпи юли, двойно по-богат
на емоции, целящи да останат.
Вредом плажът се изпълни с детски смях, ...
  965 
Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо? ...
  1306 
И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...
  291 
  1708 
Розите, морето и звездите
ти ми обеща и аз останах.
Къщите, от спомени пропити
с детски смях напълнихме отрано.
В своя бяг животът ни препуска ...
  2109  13  15 
Опрях стълба
на дъгата.
Идвам ...
  1106 
Пиша хайку за
всякакви зверове
недоубити
  1051 
Сред пустиня слънцето пече.
Тихо отчаяние говори.
Бяга самотата ми - мече.
Крие се под сянката, на двора.
Лятото се слива с есента, ...
  1494 
Къдрав като захарен памук,
розов изгрев бяга по небето.
Гларус ранен, повика му чул,
вае от коприна силуети.
Заливът, притихнал, ме следи. ...
  1351 
Лежа в легло от бели маргарити,
Докосвам с пръсти хоризонта сам.
Гадая по листенцата им, скрито
Дали ще се пресрещнем с любовта.
Очи затварям – чувам птича песен. ...
  1161 
Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци. ...
  896 
Дойде ли вече? Бях задрямала,
но чух в антрето тихи стъпки.
Колко разсеяна съм станала
от закъснелите ти тръпки!
Как беше днес ли? Недодялано. ...
  1010 
С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките ...
  953 
Ти изчезна от света без време.
Ти оковите с перо разби.
Ти пред тях не падна на колене.
Ти разтърси хиляди съдби.
Днес, по стъпките ти щом закрача, ...
  967 
Играя в театъра -
над планините,
и своя сън стискам
ревниво, в ръце.
Принцеса на вятъра ...
  942 
Още скрита тъга
по пътеките се скита.
Обладава мига
и си тръгва - недопита.
Луноходи летят ...
  862 
Защо са ми? Защо са ми куршуми?
Аз жива съм, но вече не усещам
ни допир лепкав на обидни думи,
ни полъх нежен на любов гореща.
Защо са ми? И тъй се мъча доста. ...
  943 
Падат първите листа.
Улиците плачат.
С дъжд пристига есента,
вместо със свирачи.
Слънцето се натъжи ...
  887 
Напоследък те сънувам
и насън се гуша в тебе
като странник непослушен,
като недоспало бебе.
Мислите ми те докосват, ...
  965 
Трака – трака!
Идва влака!
Баба зелето претака.
Грачи в мрака
черна сврака. ...
  1047 
Аз съм перде, плътна завеса.
Ти си изкусно измислен робот.
Търся добрата ти, точна намеса,
но получавам талон "идиот".
Някой трохи ми подхвърля отгоре. ...
  968 
Пропаднах във творческа дупка.
Получи се тъй, изведнъж.
Вървях по поредната чупка,
залитнах - не случих на мъж.
Сърцето ми скочи високо, ...
  1071  11 
Часовникът години срича.
Мил спомен залези чете.
Превръща ме в жена-момиче,
но си оставам все дете.
Моливът пак плете интриги ...
  947 
Отворила съм се към тебе,
подобно морска раковина.
Невинна, крехка като бебе,
от шепите ти пия вино.
Леглото ми от снощи помни ...
  969 
Главица лук обелих вкъщи.
Палтото ù свалих на стола.
Тя взе да се люти и мръщи -
остана си по камизола.
След туй сълзици едри рони ...
  869 
Месецът с разрошени коси,
блед, на небосвода се показа.
Лампата на пръсти угаси
и наля вода в кристална ваза.
Пусна вътре шепа звездeн прах ...
  991  10 
Страхливците презират любовта.
От верността и истината бягат.
Издигат в култ страстта и похотта.
Лъжливи имена на всичко слагат.
Обвързването е за тях затвор ...
  965 
Червената роза мълчи
в ухания нежни увита.
Поглежда ме с топли очи.
Докосва със пръсти мечтите.
И спомени смеят се пак. ...
  1312 
Месецът изригна - уродлив,
да чертае лунната пътека
и изгря - зъбат, разголен, сив,
оседлал съдбата на човека.
Лятото разпори вечерта, ...
  890 
Вече месец се мъчим да сричаме –
недогонени, недоубити,
уморени от тъжно обичане,
като облак отнесло мечтите.
Отведнъж се яви - привидение, ...
  890 
Нощта носи твоя парфюм,
а ти лежиш, сгушен във нея.
Целуваш ме нежно, без шум.
Летя като влюбена фея.
Заставаш, приведен над мен. ...
  1085 
Искам само къс синьо небе
и колаж от оранжеви сенки,
да си спомням за изгрева с теб
и гърба ти, обсипан със бенки.
Как обичах, докато заспя, ...
  979 
Предлагаш своя вид любов.
Каква ще бъде? Бурна? Смела?
На колко жертви си готов?
Ще влезеш ли със мен в тунела?
А там е страшно, знаеш ли? ...
  1309 
Пролетният дъжд
срещна ни случайно,
рукна изведнъж,
сетне се стопи.
Две въздишки в нас ...
  951 
Днес сънувах, че се любим
и един до друг треперим,
като нощни пеперуди
под мъждукащи фенери.
Две въздишки, в мрака слети, ...
  1397 
Изчезна слънцето внезапно,
подобно захарен памук.
Напразно виках го обратно –
стопи се без следа и звук.
Денят, със устни посивели, ...
  1005 
Понякога е нужно само
син къс небе и светлина,
процеждана през тих прозорец
с оранжеви ухания.
Докосване на мъжко рамо ...
  974 
Обичам да те гледам.
Обичам да те слушам
и оня, бил и дребен
парфюм, който подушвам.
Обичам да съм с тебе ...
  1103 
Propuestas
: ??:??