25 may 2006, 21:53

Безчувствена

  Poesía
1.2K 0 1
На пейката седиш отсреща,
чакаш някой, поне така изглежда.
Загледах се в твоето нежно лице,
разтупка се моето ледено сърце.
Разочоровах се от себе си в този час,
представих си бъдещето за нас.
Едно студено от отдавна разочоровано сърце,
не желаеше към него никой да протяга ръце.
За сърцето нямаше слънце, луна, звезди... нямаше нощ и ден,
но защо ли си мисля, че ти от другите си по различен...
Чувствах как вулкана в мен ще изригне,
започна мили думи ти да ми говориш,
успя с намерения ключ от теб вратата да отвориш.
Вече си мисля, че съм лудо влюбена,
но в реалния живот аз съм погубена.
Приближи се към теб едно момиче,
увяхнало е вече онова кокиче,
което откъсна ти за мен.
Стана от пейката, от мен се отдръпна,
усетих как цялото ми тяло изтръпна.
Целуна я ти, целуна те и тя.
Подари и голям букет цветя.
Коя бях аз за теб тогава?
Кукла, момиче за забавление или приятелка?
още една причина да си мисля, че съм предателка!
Поредната измама, отново предадох сърцето,
пребледняло от страх е лицето ми.
Поредното предателство, разочорование,
но вече не желая страдание.
Отново безразлично ще вървя напред,
отново ще живея... но не за теб!
отново ще дишам,
но никога не ще обичам !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елен Ривес Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...