18 jun 2006, 1:47

Безчувствена

  Poesía
972 0 0
Стъпва болката в света ми безчувствен.
И тъй студена е кръвта ми пролята
в името на подвиг - лъжлив и изкуствен,
в името на идея - утопична и прокълната.


Не виждаш в очите ми искрите
на вярата и надеждата лъчиста -
все още неопетнени от лъжите,
скрити зад истина кристално чиста.


Очите ми от болката са пресушени,
душата ми - спътник на подлостта,
мечтите - жалки блянове закърнели -
умират, вярвайки сляпо в любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...