Стъпва болката в света ми безчувствен.
И тъй студена е кръвта ми пролята
в името на подвиг - лъжлив и изкуствен,
в името на идея - утопична и прокълната.


Не виждаш в очите ми искрите
на вярата и надеждата лъчиста -
все още неопетнени от лъжите,
скрити зад истина кристално чиста.


Очите ми от болката са пресушени,
душата ми - спътник на подлостта,
мечтите - жалки блянове закърнели -
умират, вярвайки сляпо в любовта.