2 oct 2007, 21:29

Бездна

  Poesía
931 0 18

И воинът на светлината
понякога греши,
във бездната пропада,
призраци го плашат.
Пропита е със страх душата
и крещи,
самотно е обгърнат  
с черните си плащове.

В реката - безизходна  
потъва безутешно.
Не вижда светлина.
Далече е брегът.
Отчаяно се лута,
очаквайки  спасение,
търси със надежда  
приятелска ръка.

"Учителю, спаси ме!
Водата е дълбока.
Студено е и страшно.
Не виждам брод в нощта!
Удавя ли се,
значи свършил е животът,
а също   значи  край
на Справедливата война!"

"Войнико, не унивай! -
отговор получил -
На всекиго се случва
да падне във вода.
Но дави се не този,
който в нея скача,
а този
който дълго останал е така!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...