2 oct 2007, 21:29

Бездна

  Poesía
926 0 18

И воинът на светлината
понякога греши,
във бездната пропада,
призраци го плашат.
Пропита е със страх душата
и крещи,
самотно е обгърнат  
с черните си плащове.

В реката - безизходна  
потъва безутешно.
Не вижда светлина.
Далече е брегът.
Отчаяно се лута,
очаквайки  спасение,
търси със надежда  
приятелска ръка.

"Учителю, спаси ме!
Водата е дълбока.
Студено е и страшно.
Не виждам брод в нощта!
Удавя ли се,
значи свършил е животът,
а също   значи  край
на Справедливата война!"

"Войнико, не унивай! -
отговор получил -
На всекиго се случва
да падне във вода.
Но дави се не този,
който в нея скача,
а този
който дълго останал е така!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...