Бездна
И воинът на светлината
понякога греши,
във бездната пропада,
призраци го плашат.
Пропита е със страх душата
и крещи,
самотно е обгърнат
с черните си плащове.
В реката - безизходна
потъва безутешно.
Не вижда светлина.
Далече е брегът.
Отчаяно се лута,
очаквайки спасение,
търси със надежда
приятелска ръка.
"Учителю, спаси ме!
Водата е дълбока.
Студено е и страшно.
Не виждам брод в нощта!
Удавя ли се,
значи свършил е животът,
а също значи край
на Справедливата война!"
"Войнико, не унивай! -
отговор получил -
На всекиго се случва
да падне във вода.
Но дави се не този,
който в нея скача,
а този
който дълго останал е така!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
