tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
2.10.2007 г., 21:29 ч.

Бездна 

  Поезия
706 0 18

И воинът на светлината
понякога греши,
във бездната пропада,
призраци го плашат.
Пропита е със страх душата
и крещи,
самотно е обгърнат  
с черните си плащове.

В реката - безизходна  
потъва безутешно.
Не вижда светлина.
Далече е брегът.
Отчаяно се лута,
очаквайки  спасение,
търси със надежда  
приятелска ръка.

"Учителю, спаси ме!
Водата е дълбока.
Студено е и страшно.
Не виждам брод в нощта!
Удавя ли се,
значи свършил е животът,
а също   значи  край
на Справедливата война!"

"Войнико, не унивай! -
отговор получил -
На всекиго се случва
да падне във вода.
Но дави се не този,
който в нея скача,
а този
който дълго останал е така!"

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??