10 jun 2009, 7:40

Бездната

  Poesía » Otra
714 0 3

Бездната

Бил ли си някога в свят,
така необятен за теб?
Стоял ли си сам на кръстопът,
чийто пътища водят към нищото?
И всяка дума изречена е като стрела,
 забиваща се надълбоко в сърцето!
А когато всичко това те побърква,
чакаш да се събудиш от този кошмар,
но всъщност всичко е в реалността!
И се опитваш да намериш края,
цената е в собствения ти живот...
Сам, объркан и неразбран, усещаш
опасността, която се приближава!
Опитваш се да избягаш надалеч,
но всъщност си парализиран...!
Искаш да почувстваш себе си,
но си като странник, който е загубил
багажа си!
И тогава идват страхът и отчаянието,
които те водят към портите на ада.
Но всичко вече е затънало в
безразличието... неусетно
превърнал се в никого!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Но всичко вече е затънало в
    безразличието... неусетно
    превърнал се в никого!"
  • Именно, надявам се ако някой го прочете, да го разбере и да осъзнае, че това не е изхода... И че трябва да се бори, независимо от всичко!
  • "...но всъщност всичко е в реалността!"

    Някой го разбират твърде късно и плащат висока цена - "...отчаянието, което те води в ада". ;-(

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...