10 июн. 2009 г., 07:40

Бездната 

  Поэзия » Другая
575 0 3

Бездната

Бил ли си някога в свят,
така необятен за теб?
Стоял ли си сам на кръстопът,
чийто пътища водят към нищото?
И всяка дума изречена е като стрела,
 забиваща се надълбоко в сърцето!
А когато всичко това те побърква,
чакаш да се събудиш от този кошмар,
но всъщност всичко е в реалността!
И се опитваш да намериш края,
цената е в собствения ти живот...
Сам, объркан и неразбран, усещаш
опасността, която се приближава!
Опитваш се да избягаш надалеч,
но всъщност си парализиран...!
Искаш да почувстваш себе си,
но си като странник, който е загубил
багажа си!
И тогава идват страхът и отчаянието,
които те водят към портите на ада.
Но всичко вече е затънало в
безразличието... неусетно
превърнал се в никого!

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Но всичко вече е затънало в
    безразличието... неусетно
    превърнал се в никого!"
  • Именно, надявам се ако някой го прочете, да го разбере и да осъзнае, че това не е изхода... И че трябва да се бори, независимо от всичко!
  • "...но всъщност всичко е в реалността!"

    Някой го разбират твърде късно и плащат висока цена - "...отчаянието, което те води в ада". ;-(

Предложения
: ??:??