Разгневиш ли Вещица, отиваш в Ада...
Дори в Едем да си се скрил,
Тя ще се стаи в крило от Птица-Ангел
Ще те настигне
и чрез свойта жлъч омайна -
един оргазъм на Душата - срив,
ще те разкъса
и погиваш ти -
Лъч угаснал...
Някога топъл и жив,
сега вече само стон сив...
Сглупиш ли да обидиш Ти Вещицата дива,
погиваш Сам -
потъващ в Своя Ад!
И Тържествува Бясната Моргана
над клетото ти АЗ
на Мъж страхлив!
Мъж слаб!
Извива Тя не снага омайна,
а език зъл!
Проклинащ!
Език триостър и Горящ!
Дъхтящ!
Слихтящ!
Бяс!!!
Разгневиш ли Вещицата стара,
вдига се Прах...
И става цялата Вселена сива,
пометена в тази мъртва Мъгла
от Прах, завихрен от рокля красива,
тичаща из Пътеки без земя...
Разгневиш ли ти Богинята Моргана,
умира задължително поне един Мъж млад!
И става Той поредният агнец,
положил глава на този жертвен олтар,
опръскан не с кръв,
а със следи от вакханалия
и Грях!
Един Содом!
Един Гомор
страшен!
Повличащ!
Завличащ!
Креслив/Крещящ!
И само тяло
каменно оставаш...
Безчувствено...
Без глас...
Не можещо да бяга...
Посечена през кръста плът,
забравила за Свян и Кръст!
Една плът, оплюла свойта Вяра
в своя Крал,
тътрузейки достойнството си сляпо
едва-едва по своя Път.
Един Път без земя под нозете свята -
изгубила се в Бурята от Прах,
Завихрен от една рокля бяла
и едни нозе,
риещи из земните недра
и търсещи
Оня Път,
по който Ти някога ще тичаш...
Един Път, проправен през Жива земя...
Земя, осеяна с цветя порасли на една уста
омайна/не спяла,
а пяла
за Любовта...
Не гневи ти клетата,
бездомната Моргана!
... защото
цялото Небе събира
и сама изгаря!
Изгаря огънят
десницата ù тежка!
Очите тъмни са!
В несвяст!
Умира днес
една Царица нежна...
превърнала Мечтите си
във прах...
07. декември. 2009 г
Л- Е
© Л-Е Todos los derechos reservados