Бездомница...

Разгневиш ли Вещица, отиваш в Ада...

Дори в Едем да си се скрил,

Тя ще се стаи в крило от Птица-Ангел

Ще те настигне

и чрез свойта жлъч омайна -

един оргазъм на Душата - срив,

ще те разкъса

и погиваш ти -

Лъч угаснал...

Някога топъл и жив,

сега вече само стон сив...

Сглупиш ли да обидиш Ти Вещицата дива,

погиваш Сам -

потъващ в Своя Ад!

И Тържествува Бясната Моргана

над клетото ти АЗ

на Мъж страхлив!

Мъж слаб!

Извива Тя не снага омайна,

а език зъл!

Проклинащ!

Език триостър и Горящ!

Дъхтящ!

Слихтящ!

Бяс!!!

Разгневиш ли Вещицата стара,

вдига се Прах...

И става цялата Вселена сива,

пометена в тази мъртва Мъгла

от Прах, завихрен от рокля красива,

тичаща из Пътеки без земя...

Разгневиш ли ти Богинята Моргана,

умира задължително поне един Мъж млад!

И става Той поредният агнец, 

положил глава на този жертвен олтар,

опръскан не с кръв,

а със следи от вакханалия

и Грях!

Един Содом!

Един Гомор

страшен!

Повличащ!

Завличащ!

Креслив/Крещящ!

И само тяло

каменно оставаш...

Безчувствено...

Без глас...

Не можещо да бяга...

Посечена през кръста плът,

забравила за Свян и Кръст!

Една плът, оплюла свойта Вяра

в своя Крал,

тътрузейки достойнството си сляпо

едва-едва по своя Път.

Един Път без земя под нозете свята -

изгубила се в Бурята от Прах,

Завихрен от една рокля бяла

и едни нозе,

риещи из земните недра

и търсещи

Оня Път,

по който Ти някога ще тичаш...

Един Път, проправен през Жива земя...

Земя, осеяна с цветя порасли на една уста

омайна/не спяла,

а пяла

за Любовта...

Не гневи ти клетата,

бездомната Моргана!

... защото

цялото Небе събира

и сама изгаря!

Изгаря огънят

десницата ù тежка!

Очите тъмни са!

В несвяст!

Умира днес 

една Царица нежна...

превърнала Мечтите си

във прах...

07. декември. 2009 г

Л- Е

 http://vbox7.com/play:248bc64d