БЕЗДОМНИК

Остава отвъд пияна нощта.

Във локви танцуват дървета.

И дебне всред сенки смъртта

над спящите в мрака павета.

Бездомникът с мъка огън кладе –

искри към звездите изпраща.

Тази вечер не пита къде

и кой за глада му ще плаща.

Лицето с неонов оттенък блести,

загледан е блудният син.

Виновно в очите му болка люти.

Сънят е за него морфин.

Мислите го отнасят на друга планета.

Нито е скитник, нито е блудният син.

Душата празнува от радост обзета.

… Бездомникът става тук властелин.