Бездомник
БЕЗДОМНИК
Остава отвъд пияна нощта.
Във локви танцуват дървета.
И дебне всред сенки смъртта
над спящите в мрака павета.
Бездомникът с мъка огън кладе –
искри към звездите изпраща.
Тази вечер не пита къде
и кой за глада му ще плаща.
Лицето с неонов оттенък блести,
загледан е блудният син.
Виновно в очите му болка люти.
Сънят е за него морфин.
Мислите го отнасят на друга планета.
Нито е скитник, нито е блудният син.
Душата празнува от радост обзета.
… Бездомникът става тук властелин.
© Мимо Николов All rights reserved.
