10 jun 2012, 11:40

Безименна любов, неповторима 

  Poesía » De amor
734 0 2

Тъй силно и фатално се привличаме,

но срещите ни мигове са кратки!

До невъзможност двама се обичаме –

разделяме се като непознати!

 

И всеки път, когато си отиваш,

а аз вървя към своята планета,

душите ни сред нищото се сливат

в следата на прелитаща комета!

 

Негаснеща... пленително красива

и чувствена... желана и ранима...

жена, която с мене е щастлива –

безименна любов, неповторима!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??