Безименна любов, неповторима

10 jun 2012, 11:40

Poesía » De amor

741 0 2

Тъй силно и фатално се привличаме,

но срещите ни мигове са кратки!

До невъзможност двама се обичаме –

разделяме се като непознати!

И всеки път, когато си отиваш,

а аз вървя към своята планета,

душите ни сред нищото се сливат

в следата на прелитаща комета!

Негаснеща... пленително красива

и чувствена... желана и ранима...

жена, която с мене е щастлива –

безименна любов, неповторима!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2012-06-10T16:35:01+03:00

Топъл и обичащ стих!
по Мариански...
elenasim1 (Елeна)

2012-06-10T12:42:10+03:00

Вселенско... Обичливо... Поздравявам те, Мариан!