Безименна любов, неповторима
Тъй силно и фатално се привличаме,
но срещите ни мигове са кратки!
До невъзможност двама се обичаме –
разделяме се като непознати!
И всеки път, когато си отиваш,
а аз вървя към своята планета,
душите ни сред нищото се сливат
в следата на прелитаща комета!
Негаснеща... пленително красива
и чувствена... желана и ранима...
жена, която с мене е щастлива –
безименна любов, неповторима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
